събота, 5 март 2011 г.

неизпратено писмо до Z

отивам си, Z
не знам къде…
но отивам!

всяка убита илюзия
води след себе си друга
осигурявайки достъп
до…
път
без самоунищожение
…..
сивите
криволичещи
преплетени в лабиринт
чувства
мисли
сънища
мисли…
сънища…..

сънища…….

все банални понятия
за оцеляване
…..
след хилядите начини
по които би могъл да прочетеш писмото ми
ако го бях написала
…..
най-трудно се пише прощално писмо, Z
особено ако няма кой да го прочете
…..
липсваш ми
е единственият начин да кажа
липсваш ми
стига да искаш да понесеш тази тежест

ти…
нямаш нужда от истини…
Z
нямаш нужда от чувства

обичам те
какво те засяга
обичам те...
си е мое
условие
за оцеляване

и ти завиждам
за безразличието
и
ме...

боли ме
от безразличието
боли ме...
си е мое
предчувствие за
оцеляване
...
понякога
!
и една локва е достатъчна
за да потъне лятото

тогава...
ще съм готова

ще съм готова

ПП:

една книга не трябва да свършва тъжно
затова
ще напиша нова

събота, 26 февруари 2011 г.

неизпратено писмо до Y

нямам нужда от теб –
аз си имам живот за довършване
и три котки
!

събота, 22 януари 2011 г.

неизпратено писмо до X

!!!
!!
!!!
липсваш ми!
толкова много ми липсваш
че чак ме е страх
...
мислех...
че самотата е нощно явление
но все по-често се събуждам с...
желанието да изкрещя!!!
а не знам как точно да го направя
не навън
навътре
ми се крещи
...
аз все още съм там
където ти ме остави
да чакам
да чакам
да
ча
ка
ммм...ммм...ммм...ммммммммммм
...
не!

няма да ти изпратя писмото си
няма и да ти плача
ще плача на някой друг...
вятър

даже
вече не чакам теб
чакам...
някой друг...
вятър

не боли!
нещо повече
нищо повече
нещо повече
нищо!
нищоооооооооооооооооооооо

крещи ми се
уморена съм
...
аз бях удавникът
на който
подаде
сламката
и...

си тръгна!

и...

добре че си тръгна!!!
д.бр.ч.с.тр.гна
а.
аз се вкопчих в тревата
на онзи измислен БрЯГ
за самотници

трева

за самотници

все по хлъзгава
всепохлъзгава
уморенасъм

ако се пусна............................

или ще потъна,
или
ще ме отнесе
...
някой друг...
вятър

колко банално!
клише
ееееееееееееее
той, животът...
е низ от клишета
и вятърИ.....

безвъзвратност
безбрежност
безкрайност
безстойност
без
нежност
изобщо...


без
...ост

само писмото ми
ееееееееееееееее

с!

много обич!!!

от дъното

събота, 11 декември 2010 г.

неизпратено писмо до W

родих се от пророчествата ти
в кошмара на изхрачени видения
изхвърлих корите на думите
върху гърба на мълчанието
заших двете скъсани копчета
не съблазнявай семафора
...
лека нощ мила вещице
знаеш ли - розовото изобщо не ти отива
секунда преди да заспиш
облечи лунните зайчета
плъзнали в процепите на щорите
като малките кръгчета
образувани от винарките в чашата
подай ми бутилката
кой по дяволите пие от чаши
отпечатъците от токчета по лицето ми
елегантно са очертали пътя

само една целувка преди да заспиш вещице
само една
подарявам ти въображението на устните си
коминът издишва болката на дървото
и напрежението
от най-чувствителната част на тялото ми
беше толкова естествено
да сложиш профила си върху погледа ми
а аз пак така естествено да се протегна
и да оправя щръкналия кичур на детството ти
да погаля жилата в камъка
която го прави толкова ценен
но и чуплив
докато открия че камъкът е сърце
нещо отдавна достигнало своя край
с привкус на ежедневие
сладост в отровата
прости ми че се превърнах в последната пеперуда
че поведох мислите ти
по спиралата
водеща някъде
но винаги в неизвестна точка
непредвидима
тогава бихме могли да се разминем
но сега не сме…
сега не съм…
солта размазваща съзнанието
под натиска на стихващото навечерие
доказваща че съвършенството не е красиво
като онази Теоделина Виляр
...
и грешните сълзи на ангелите
събрали всички суеверия
че нито една любов не е вечна
и нито един смъртен не е повод за отчаяние
жалки приумици на природата
сътворени от двама самотници
защото самотата е заразна
а винаги е по-лесно да избягаш
да се скриеш от истината
или просто да претърпиш поредната си метаморфоза
в нощ като тази
мразя буквата х
тя подрежда живота в минало време
...
лека нощ вещице
последна целувка
преди да заспиш

събота, 4 декември 2010 г.

неизпратено писмо до V

някой ден ще се излекувам
от Всички
болести
сънища
болести
ще изгоря гнездата на истините
Всички
ще изтръгна бодлите на
Всички
изсъхнали кактуси
изсъхнали като кактуси
какво значение има
дали някой няма да е съгласен
с яйцето
или с кокошката
щом сме в оня град
където
времето спря даже да плува
не ме разбирате…
не ме разбирайте!
кой разбира водата в кактуса
щом е зима
през август
и вместо да хербаризираме пеперуди
скубем гълъби
умряла работа...
то оставаше и да не е умряла
при толкова кръв
погребахме всички вонящи факти
и убеждения
защото август е идеално време
да заколиш една кокошка
и две-три илюзии
с тъп кухненски нож
да разфасоваш думите
и да ги напъхаш във фризера
прилежно пакетирани в пликчета
за да не цапат
щастието
да се противопоставиш
на миналото
не е голямо геройство
освен ако това не означава
да се бориш със собствените си
заблуждения
дето искат да ни докажат
че тази кокошка
сама е забила в ножа
гърлото си
всичко е оправдано
Всички
сме оправдани
с хранителната верига
и някои други утопии
а иначе…
има толкова дребни хищници
по тревата
че като нищо някое тревопасно
ще ги настъпи
и ще ги глътне
дребни хищници
хищни дребници
сплели в последното си дихание
Всички
преднамерени невъзможности
и объркващи разстояния
сигурно пак е било зима
може би пак ще е август
защото…
защото…

ПП:
всяка прилика с действителни лица
яйца
и кокошки
не е случайна

събота, 6 ноември 2010 г.

неизпратено писмо до U

ето…
пускам те
пускам се…..
всяко ново потъване ще е лесно
две посоки през май
две посоки през юни
всяко лесно потъване ще е ново…
колко бързо се тръгва когато оставяш парчета
колко трудно се връща по тях
колко
късно
е
тъмен камък е лятото днес
хвърлен камък е
плетеница от съботни мисли
накацали върху времето
цветовете в косите ми тихо снижават пръстта
спирам
девет минути по-ниско
зимата е червена
истините обрасли в макове
…..драскотините по небето
тишина в какавидена нощница
съскаща белота…
… приютени в кутия за сънища
думите са безцветни…
ето…
пускам те
пускам се…..
време е…
да си намеря река

събота, 16 октомври 2010 г.

неизпратено писмо до T

нямам какво да ти кажа T
и изобщо нямах намерение да ти пиша
обаче се чувствам длъжна да го направя
след като довършихме заедно бутилката водка
и не толкова за Това
а заради махмурлука
който ни завари
заедно
не помня на кой му беше по-развързан езикът
но със сигурност
езикът беше единствената траектория
между спомените
всъщност
няма друга връзка
между секса и пържените филийки
освен че обикновено се случват в неделя
но между нас
нямаше нищо обикновено
като изключим бутилката и леглото
и прозаичните песъчинки
за тях съм сигурна
защото на другия ден
ни трябваше доста кисело мляко
докато ги изтръскаме от главите си
разбира се
за всичко е виновно киселото мляко
иначе образът ти нямаше да нахълта
толкова ясен от банята
от моята баня T
представяш ли си
но три следобед
не е най-подходящото време
за разиграване на сценарии
така че…
нямам какво да ти кажа T
и изобщо нямах намерение да ти пиша
обаче се чувствам длъжна да го направя

вече знаеш защо