неизпратено писмо до W

родих се от пророчествата ти
в кошмара на изхрачени видения
изхвърлих корите на думите
върху гърба на мълчанието
заших двете скъсани копчета
не съблазнявай семафора
...
лека нощ мила вещице
знаеш ли - розовото изобщо не ти отива
секунда преди да заспиш
облечи лунните зайчета
плъзнали в процепите на щорите
като малките кръгчета
образувани от винарките в чашата
подай ми бутилката
кой по дяволите пие от чаши
отпечатъците от токчета по лицето ми
елегантно са очертали пътя
…
само една целувка преди да заспиш вещице
само една
подарявам ти въображението на устните си
коминът издишва болката на дървото
и напрежението
от най-чувствителната част на тялото ми
беше толкова естествено
да сложиш профила си върху погледа ми
а аз пак така естествено да се протегна
и да оправя щръкналия кичур на детството ти
да погаля жилата в камъка
която го прави толкова ценен
но и чуплив
докато открия че камъкът е сърце
нещо отдавна достигнало своя край
с привкус на ежедневие
сладост в отровата
прости ми че се превърнах в последната пеперуда
че поведох мислите ти
по спиралата
водеща някъде
но винаги в неизвестна точка
непредвидима
тогава бихме могли да се разминем
но сега не сме…
сега не съм…
солта размазваща съзнанието
под натиска на стихващото навечерие
доказваща че съвършенството не е красиво
като онази Теоделина Виляр
...
и грешните сълзи на ангелите
събрали всички суеверия
че нито една любов не е вечна
и нито един смъртен не е повод за отчаяние
жалки приумици на природата
сътворени от двама самотници
защото самотата е заразна
а винаги е по-лесно да избягаш
да се скриеш от истината
или просто да претърпиш поредната си метаморфоза
в нощ като тази
мразя буквата х
тя подрежда живота в минало време
...
лека нощ вещице
последна целувка
преди да заспиш

неизпратено писмо до V

някой ден ще се излекувам
от Всички
болести
сънища
болести
ще изгоря гнездата на истините
Всички
ще изтръгна бодлите на
Всички
изсъхнали кактуси
изсъхнали като кактуси
какво значение има
дали някой няма да е съгласен
с яйцето
или с кокошката
щом сме в оня град
където
времето спря даже да плува
не ме разбирате…
не ме разбирайте!
кой разбира водата в кактуса
щом е зима
през август
и вместо да хербаризираме пеперуди
скубем гълъби
умряла работа...
то оставаше и да не е умряла
при толкова кръв
погребахме всички вонящи факти
и убеждения
защото август е идеално време
да заколиш една кокошка
и две-три илюзии
с тъп кухненски нож
да разфасоваш думите
и да ги напъхаш във фризера
прилежно пакетирани в пликчета
за да не цапат
щастието
да се противопоставиш
на миналото
не е голямо геройство
освен ако това не означава
да се бориш със собствените си
заблуждения
дето искат да ни докажат
че тази кокошка
сама е забила в ножа
гърлото си
всичко е оправдано
Всички
сме оправдани
с хранителната верига
и някои други утопии
а иначе…
има толкова дребни хищници
по тревата
че като нищо някое тревопасно
ще ги настъпи
и ще ги глътне
дребни хищници
хищни дребници
сплели в последното си дихание
Всички
преднамерени невъзможности
и объркващи разстояния
сигурно пак е било зима
може би пак ще е август
защото…
защото…

ПП:
всяка прилика с действителни лица
яйца
и кокошки
не е случайна

неизпратено писмо до U

ето…
пускам те
пускам се…..
всяко ново потъване ще е лесно
две посоки през май
две посоки през юни
всяко лесно потъване ще е ново…
колко бързо се тръгва когато оставяш парчета
колко трудно се връща по тях
колко
късно
е
тъмен камък е лятото днес
хвърлен камък е
плетеница от съботни мисли
накацали върху времето
цветовете в косите ми тихо снижават пръстта
спирам
девет минути по-ниско
зимата е червена
истините обрасли в макове
…..драскотините по небето
тишина в какавидена нощница
съскаща белота…
… приютени в кутия за сънища
думите са безцветни…
ето…
пускам те
пускам се…..
време е…
да си намеря река

неизпратено писмо до T

нямам какво да ти кажа T
и изобщо нямах намерение да ти пиша
обаче се чувствам длъжна да го направя
след като довършихме заедно бутилката водка
и не толкова за Това
а заради махмурлука
който ни завари
заедно
не помня на кой му беше по-развързан езикът
но със сигурност
езикът беше единствената траектория
между спомените
всъщност
няма друга връзка
между секса и пържените филийки
освен че обикновено се случват в неделя
но между нас
нямаше нищо обикновено
като изключим бутилката и леглото
и прозаичните песъчинки
за тях съм сигурна
защото на другия ден
ни трябваше доста кисело мляко
докато ги изтръскаме от главите си
разбира се
за всичко е виновно киселото мляко
иначе образът ти нямаше да нахълта
толкова ясен от банята
от моята баня T
представяш ли си
но три следобед
не е най-подходящото време
за разиграване на сценарии
така че…
нямам какво да ти кажа T
и изобщо нямах намерение да ти пиша
обаче се чувствам длъжна да го направя
…
вече знаеш защо

неизпратено писмо до S

ти не беше последната сламка, S
ти беше единствената
но дори и да имаше други
не бих се хванала
не вярвам!
да издържат тежестта ми
…
обаче
си прав

никой не заслужава да го превръщат в сламка!

ще Те пусна
/макар че без теб
до Къде мога да стигна/

ще Се пусна
//макар че без себе си…
до Къде мога да стигна//

нямат пътища вещиците
и не пристигат

нямат бъдеще вещиците
и нямат минало

нямат сънища…
вещиците
и нямат мисли

всеки сън е начало
на бавно
на
б
а
в
н
о
събуждане
..
…
да
не
S

не докосването е истинско
не потъването
…
недокосването................
непотъването.......................

даже дъното
е бездънно
далече

ще остана вкопчена в истината
до посиняване
до пожълтяване
до.

все някога
ще намеря
течение…
без илюзии…

ще имам смелостта
да кажа Време е

и да се върна в себе си

и да си дам от себе си

и...
да си тръгна
.
.
S

неизпратено писмо до R

...
...

днес е петък
извади тези мисли от фурната R
изключи тези ябълки от главата ми
благодаря ти
благодаря ти
образите дали избледняват
ако разреждаш спомените със вино
беше толкова глупаво да си мисля
че
ме
обичаш
но е петък
щеше да е твърде просто за твоите вкусове
след съприкосновението
с дългите бедра на времето
наведен над поривите за близост
не забеляза как любовта се търкулна
и тупна
точно в средата на истината
кучето е добре R
кучето е добре
само златните рибки
станаха сини
от очите ми е
плувам
лувам
увам
колко сини сърца на риби
и бели ябълки
закачени за крачолите въпроси
заклещени
в ципа на панталона ти
разстояния
пак е петък
може би те обичам
мисля че те обичам
петък е най-подходящият ден
за обичане
и безсмислици
ибез с мисли ци
R

неизпратено писмо до Q

днес…..
днес исках…
да поговорим
но
както обикновено
сигурно съм объркала датата
и ти /може би/ нямаш рожден ден
нито съботи за споделяне

лято е
!
как не съм забелязала
…
Сега е: отчасти слънчево…

понеделник: 27°C

вторник: 31°C
…
както виждаш
очаква ме лято

залепих си цветя на прозореца –
шарени малки цветчета
върху стъклото

да ми е лятно
!
а всъщност…

само исках
да поговорим

неизпратено писмо до Р

забрави че ме има Р
яж си охлювите и октоподите

само в петък светът е кръгъл
…
бяхме добри в събирането на перли
с..ирането
наперли
които в последствие се оказаха
обикновениочинариби
!
май че съм се изгубила
…
майчице колко съм се изгубила
!!!
никога няма да успееш да изчегърташ
мидените клепачи
от черупката ми
забрави че ме има Р
остави ме вкопчена
в зелената
влажна
кожа
на скалата
ще потъна
в това мътно пространство
понесло на гръб
лепкавите ми заклинания
ще изпия кашата
от размекнати водорасли
отварата
от
проскубано кално безвремие
и
удавени понеделници
.давени
….делници
……. .. .. … Р
само в петък…
светът е кръгъл
обаче
петъците ми
са на привършване

неизпратено писмо до О

............
всички
думи
започващи
с
О
са
за
теб......

неизпратено писмо до N

здравей, N
…
толкова е…
…
какво всъщност може да се напише
особено когато е зима
някакви бели снежинки се блъскат в очите ми
и ръфат добрите човечета
зад оградата дебнат кучета
добрите човечета не ми дават да пиша
…
мисли гарнирани с лешници
думи нарязани на филийки
…
шепа успокоителни с две чаши сълзи
или
чаша успокоителни с две шепи сълзи
…
така се раждат вещиците N
много станахме вещиците в живота ти
…
днес ще вали
завиждам на дърветата в градината –
тях никой не ги прибира на сухо
освен ако не са мъртви
…
обичам кучета
добро куче
добро куче
…
жива съм

още

жива съм
…
добро куче
добро куче
обичам кучета
…
освен ако не са мъртви
тях никой не ги прибира на сухо
завиждам на дърветата в градината –
днес ще вали
…
много станахме вещиците в живота ти
така се раждат вещиците N
…
чаша успокоителни с две шепи сълзи
или
шепа успокоителни с две чаши сълзи
…
думи нарязани на филийки
мисли гарнирани с лешници
…
добрите човечета не ми дават да пиша
зад оградата дебнат кучета
и ръфат добрите човечета
някакви бели снежинки се блъскат в очите ми
особено когато е зима
какво всъщност може да се напише
…
толкова е…
…
здравей N

N….. N….. N….. N..... N…..
…..

неизпратено писмо до Мо

.............
дойде ред да напиша писмо и до теб Мо
това е най трудното ми писмо
не знам какво да напиша
трудно се пише на някой
който е на една свещ разстояние

защо просто не си тръгна от спомените ми Мо
опитвам се да изхвърля
разделно
тези зелени пера набучени върху мислите ми
мислите са си мои Мо
чувствата са си мои

теб така ще те помня -
в розово
и в съзнание
но всичко е една голяма измама Мо
измислица на природата
ние с теб никога не сме били маймуни

има някакво непоправимо объркване
в теорията
за вероятностите
ти не трябваше да си в това легло Мо
където цветовете са безнадеждно излишни
животът става зелен щом се спъне в растенията
през лятото
тогава и котките са зелени
и таванът
с хартиените ти жерави
още ли се надяваш да полетят Мо

затвори си очите
не е полезно да се спи с отворени сънища

по-добре тръгвай
въздухът в стаята ти позеленя от печални акорди
и махни тази зелена усмивка
хвърлена между дъвките и зеления шлифер
не те харесвам в зелено
но трябва да сложиш качулката Мо
навън вали
в тази зелена нощ естествено и дъждът е зелен
и качулката…
толкова е зелена
че даже не виждам имаш ли изобщо качулка

зеленият вятър завива с листа премръзналото ти тяло
четири увехнали теменужки
ще ги изхвърля
ще ги изхвърля
зелени огризки за зелените котки
само зеленият камък ще те целува истински
само зеленото слънце ще те обича
нося виното Мо
черно вино в зелена бутилка
зелени рози върху лицето ти…
и пак този вятър

тръгвай си Мо
и никога не се връщай
в тази позеленяла история

зелени жерави
зелени жерави
сред бели гъски

неизпратено писмо до Lu

отдавна
много отдавна трябваше да
напиша това писмо, Lu
време е!
преди да са свършили буквите
преди да отплуват дните…

къде се дянаха всичките листове…
ще трябва най-после да светна лампата!!!

върху всяка изгубена сянка поникват души

как отиде толкова далече, Lu
аз така и не успях да открия центъра на луната

ще останат от мен само копчета
и посоки
и посоките
тръгват
в различни
посоки
н
а
д
о
л
у
.
.
не километрите са истинските разстояния, Lu

на кого да разкажа за кривата улица
за пътя на тишината…
за всяко безсмислено пресаждане…
на изсъхнали корени…

всички срутени покриви са си мои
всички стенещи отстояния
мои малки
измислени
истини
измислени
болки
как се лекуват, Lu

ще намеря ли камък поне
да скрия сянката си

две мечти си изпросих
време е
ще ти ги върна
всички взети назаем усмивки

вземи си слънцето

и торбите с пресилено щастие…

косъмът ще се скъса

аз си имам достатъчно
облаци
и водопади


ще изпивам сама океана
тази най-пресолена илюзия

всички сламки дебели от сол
ще останат далече…
като кораб помъкнал пристанищата си към небето
като роза докосваща бузата на бездомник…
всички скъсани рози миришат на смърт
и раздяла
всяка болка изтича от гърлото на окото
б
а
в
н
о
време е

някоя сутрин...

ще трябва най-после да се насиля
и да натисна проклетото копче
на лампата
...
колко шумен може да е животът...
колко тиха да е смъртта…

неизпратено писмо до K

е, K
понякога не разбираме
защо нещата се случват
точно така
както се случват
разбирането не може да промени фактите
кой ти говори за чувства K
няма да цапам спокойствието ти с чувства
остани в твоя свят от реалности
и без това никога не съм била добра
в разказването на приказки
по лесно се справям с колекционирането на гущери
краят си е край K
дори когато е заседнал в ъгъла на окото
всичко е толкова просто
тишината води до пристрастяване
твоята обич е под клепача на коляното ти
и те отвежда другаде
въпрос на география
а географията е лесна
зарежи тези причинно-следствени връзки
висенето в коридора никога не помага
то е само липса на предговор
да, да K, да
липса на предговор
но предговорът не е жизнено важен
важен е краят
край край край
точка
подскачаща
черна
точка
муха на стената
тя е това което помага на времето
да поеме семето на разрухата
и да нахрани егото си
причина
и
следствие
какво значение има причината K
няма те
просто те няма
и толкова

неизпратено писмо до J

мога
мога я тази любов J

за която единственото доказателство
е
да се сбогуваш

тази дето
изсмуква ирисите до жълто

време е J
щом вали от тавана
и стените са хлъзгави

истините
са хлъзгави

очите ми
се търкалят по пода -
две деца си играят
на топчета

мога
мога я тази любов
трябва само са чуя себе си
и да си тръгна
знам - най-верният път
минава през зимата

две деца…
си играят…

всяка дупка е без значение
щом е скъсано копчето

всяко утре ще бъде вчера
хора…
вкопчени в дръжките на чадърите
криви дръжки
за криви значения
синкав дъжд по тавана

вече нямам чадър
вече няма да ми е нужен
подарих
Го
на една хартиена птица
за да не се удави

мога
мога я тази любов J
ще се справя

две деца…
с жълти топчета…

няма кал
няма кръв по пердето

оставям ти
миризмата на газ
и
на
зима

мога
мога я…
…
тази вечер си тръгвам

отивам си

и съм жълта

неизпратено писмо до I

някой ден
можех да ти разкажа

за всичките си неуспешни опити за летене
за всяко потъване

някой ден…

щях да се науча да ти допушвам цигарата
да доизказвам думите ти
да доизмислям…

можех…
щях…

знам
никога няма да има място за мен в живота ти
а писмата
които изпратих някога до поискване…
кой знае къде са стигнали
кой знае кой си ги е поискал…
и…
някой ден…..
…
щяхме ли да…
танцуваме…
под вода можеш ли да танцуваш

някакви сламки хаотично обикалят наоколо
някакви чувства забиват нокти в очите ми
някакво бъдеще ме залива
…
стигна ли дъното
ще е лесно

голяма лъжа се оказа това за средата
каква златна среда –
аз нали съм я виждала
синьо-черна е
сиво-черна е
мъртво-черна…

всичко истинско свършва с черно…
и много пясък…

и много

пясък