неизпратено писмо до Z

отивам си, Z
не знам къде…
но отивам!

всяка убита илюзия
води след себе си друга
осигурявайки достъп
до…
път
без самоунищожение
…..
сивите
криволичещи
преплетени в лабиринт
чувства
мисли
сънища
мисли…
сънища…..

сънища…….

все банални понятия
за оцеляване
…..
след хилядите начини
по които би могъл да прочетеш писмото ми
ако го бях написала
…..
най-трудно се пише прощално писмо, Z
особено ако няма кой да го прочете
…..
липсваш ми
е единственият начин да кажа
липсваш ми
стига да искаш да понесеш тази тежест

ти…
нямаш нужда от истини…
Z
нямаш нужда от чувства

обичам те
какво те засяга
обичам те...
си е мое
условие
за оцеляване

и ти завиждам
за безразличието
и
ме...

боли ме
от безразличието
боли ме...
си е мое
предчувствие за
оцеляване
...
понякога
!
и една локва е достатъчна
за да потъне лятото

тогава...
ще съм готова

ще съм готова

ПП:

една книга не трябва да свършва тъжно
затова
ще напиша нова